Facebook
ДГ "Детелина"
Детска градина в село Драговищица

Полезно и интересно

Защо детската градина е важна за детето?

Полезна или вредна е детската градина? Всъщност няма еднозначен отговор на този въпрос. Колкото са семействата, толкова ще бъдат и позициите.

Едни от тях възприемат детското заведение като необходимост, за други тя е немислима и недопустима, за трети – „втори дом“ за детето, за четвърти…

В следващите реда ще се опитам да ви представя и положителните, и отрицателните ѝ страни. Всяко семейство има правото да реши дали детето ще я посещава още от тригодишна възраст, или ще изчака да стане по-голямо, но не по-късно от 5-годишна възраст.

Както казахме, детската градина има много преимущества, сред които:

  • Създаване на социални умения. Децата се учат да общуват със свои връстници, да създават приятелства, не се страхуват да привличат вниманието към себе си, стават по-активни в социалните си взаимодействия и преодоляват срамежливостта си.В края на краищата, в детската градина освен обичайната комуникация, свързана с подготовката, има и различни активности, които предполагат усвояване на нови модели на поведение, на нови умения. Децата участват в празници, пиеси, празненства, представят се пред публика, четат приказки, учат стихотворения, пеят песни, танцуват и спортуват.

Всички тези активности дават увереност на детето в собствените му физически и психически възможности и подпомагат обогатяването и реализирането на неговото „Аз“.

Част от социалните умения, на които ще се научи детето в детската градина, са: следването на авторитети, вписването в определени граници, зачитането на правилата, здравословния егоизъм, здравословната агресивност, асертивността и манипулативността в разумни граници.

Ще опиша накратко всяко едно от тях, за да разберете колко всъщност са важни.

Следването на авторитети предполага по-лесно вписване в общността. Важно е всеки да намери своето място след другите, а всички знаем, че обществото е подредено йерархично. Всички ние следваме авторитети.

Поставянето на граници се учи в контакта с другите и е хубаво да започне още от раждането на детето, вътре в семейството. Най-простият пример за това е създаването на дневния режим на детето. Малчуганът не бива сам да решава кога ще спи, кога ще се храни и кога ще играе. Това е работа на родителите.

Детето може да бъде научено да следва правилата. Във всяко семейство те са различни и пряко отразяват ценностите на възрастните. Най-вероятно ще чуете от своето петгодишно дете: Не е честно! На Митко му дават да гледа повече телевизия!

Обяснете на малчугана, че всяко семейство определя самò правилата си и във вашето семейство нещата са такива.

Децата имат нужда от ясни ограничения, поставени от възрастните. Някой беше казал, че сме свободни само в определени граници, защото не знаем какво да правим с пълната свобода.

С детето също е така – правилата и ограниченията му дават сигурност и спокойствие, въпреки че се бунтува срещу тях ежеминутно.

Хубаво е здравословната агресивност да се схваща като част от детската енергия. В по-широк смисъл тя се възприема като негативно явление. В случая обаче говорим за естествен стремеж да отстояваш себе си и своите нужди. Здравословната агресивност е тази, която не цели да навреди на другия.

Здравословният егоизъм също може да се приеме в положителната му светлина. „Его“ означава „Аз“ и в този смисъл егоизмът е стремежът на детето да удовлетвори своите потребности.

Асертивността при децата започва да се изгражда към края на престоя им в детската градина. Тя се свързва с умението на малчугана да общува така, че да отчита потребностите на другия, но да представи и отстоява своите собствени желания. Детето се учи да уважава и себе си, и другия.

Манипулирането също е умение, което децата много добре владеят още от ранна възраст. Най-вероятно сте виждали как детето ви се тръшка, за да му купите играчка в магазина. Това е опит за манипулация от негова страна!

Или плаче вече час, защото не искате да му позволите да гледа още телевизия. Това също е манипулация! Важно е родителите да бъдат изключително чувствителни към манипулациите, насочени към тях.В някои случаи те достигат до много по-притеснителни ситуации – детето повръща в детската градина от многото плач например. Това също може да бъде опит за манипулация, защото несъзнателно малчуганът иска да постигне една-единствена цел – Мама да се върне!

В случая обаче говорим за манипулацията като за адаптивност. Детето усеща, че може да влияе върху другите хора, и го прави.

Това е умение за постигане на собствените цели и не бива да се приема като негативно качество. Децата, които го владеят, лесно се приспособяват към промените.

  • Добре подготвен педагогически персонал. Добре е детският учител непрекъснато да си напомня, че и той някога е бил дете, да умее да влезе в обувките на малчугана и да погледне света през неговите очи.Добрият учител може да насочва енергията си и към опазването на живота и здравето на поверените му деца, и към това да бъде креативен, инициативен, весел и всеотдаен. Хубаво е да използва позитивни методи и средства.
  • Подготовка за училище. В детската градина децата се обучават и чрез творчески, и чрез физически упражнения, пишат букви и цифри под формата на игра. Малчуганите, които
    посещават детската градина, успяват по-лесно да се приспособят към училищната среда.
  • Строг дневен режим. Както знаете, в детската градина всичко се случва в съответствие с режима. Игри, дейности, разходки на чист въздух, сън – всичко това е предварително определено в график, ясно и точно подредено във времето. За децата режимът е полезен, поставя ги в определена рамка, създавайки чувство за увереност и сигурност.

Малчуганът между 3 и 6 години няма ясно понятие за времето, режимът му помага да планира дейностите и заниманията си, като следва последователността и реда им. Детето в детската градина придобива по-качествени знания и умения да се позиционира във времето в сравнение с детето, което няма ясно определен график у дома.

  • Заето ежедневие. За детето в детската градина натовареното ежедневие е предпоставка за опознаване на собствените интереси и възможности.Това е идеалният начин то да се докосне и до своя вътрешен емоционален свят, а той се обогатява с всяко изпитано чувство. Постарайте се да организирате ежедневието на детето така, че да редувате тихи занимания със спорт и движение.

До петгодишна възраст малчуганът е като гъба – „попива“, наблюдава и възприема всичко, учи се от всичко. Не се страхувайте, че ще го претоварите с информация. Хубаво е обаче възрастните да поднесат важната и значима информация по забавен и увлекателен начин.

  • Детето се учи да работи в екип. За да бъдеш приет в групата от връстници, е необходимо да можеш да споделяш – играчки, чувства, мисли, своето собствено време.В детската градина децата започват да мислят не само кое е добре за тях, но и кое е добре за групата. Те разбират, че са взаимозависими и всички са отговорни за крайния резултат от поставените задачи. Това е една от характеристиките на кооперативното мислене.

 Позитивната взаимна зависимост заедно с взаимодействието на децата лице в лице са изключително полезни за това малкият човек да се научи да работи в екип. Кооперативните занимания заместват егоцентризма и самотната работа и се превръщат в сътрудничество между децата.

Особено важно е, че те спокойно и естествено започват да говорят за своите задачи, изразяват мнението си и се радват на успеха на целия екип.

Всеки малчуган има възможности да създаде приятелства със свои връстници в групата, а приятелствата се пренасят и извън пределите на детското заведение. Децата се свързват емоционално и поради тази причина се канят на семейни празници, рождени дни, играят заедно в парка, карат колело и т.н.

В тази възраст правилото за противоположностите, които се привличат, не важи. Децата се кооперират на базата на общи интереси.

Превръщане на групата в общност и изграждането на работещи екипи изискват време, внимание, търпение и най-вече зачитане на възможностите на всяко дете, на неговите уникални характеристики и качества. Именно в тази възраст се появяват първите признаци на лидерските способности.

Източник: Откъс от книгата за родители „Детската градина – щастливо място“ на Теодора Пампулова